Novini.CC

Switch to desktop Register Login

Културни новини

Топ 10 непознати забележителности в България

tower stronghold of cherven bulgaria

България има и много непознати и интересни страни. Подготвихме специално за вас 10 позабравените кътчета от родината. Вие коя избирате да посетите следващия уикенд?

1.Карстовата местност Злостен и водопадите Скоковете и Синия
Котленска планина оформя западната на т.нар. Матор планина - северния клон на Източна Стара планина. От Котленския проход и долината на Котленска река планината се разделя на две била - Западно (Сухи дял) и Източно (Бели брегове).
Котленска планина е изградена от различни седиментни скали, сред които преобладават варовиците. Точно в тях, по протежение на серия от гигантски пукнатини, се е развил уникален вертикален карстов комплекс, който включва над 120 пещери и пропасти. Карстовият релеф е най-характерен за Източното било - е местността Злостен, по горното течение на Медвенска река, по отвесните варовикови склонове Тиханка, Урушките скали и др.

Карстовата местност Злостен е обявена за природна забележителсност през 1985г. Тук на площ 358 ха се намират едни от най-известните, предимно пропастни пещери. Въпреки приликите те имат свои специфични особености, с които привличат много специалисти и любители пещерняци. Входът на пропастната пещера Ледницата, с дълбочина 242м, е на дъното на голям въртоп, сред хубава стара букова гора.

Пещерата е комплекс от редуващи се галерии, пропасти, прагове, малки зали в еворзионните котли и др. Пещерата завършва със сифон (мястото, където се губи подземната река). Името на пещерата идва от тънката ледена кора, която през по-голямата част от годината покрива стените на входната зала и свързаната с нея тясна галерия. Пещерата е обитавана от прилепи.

Близо до Ледницата се намира пропастта Кървавата локва, открита през 1964г. от студентския пещерен клуб "Академик". Името на пещерата Ужасът на иманярите е свързано със злощастните иманяри, които преди години влезли в нея да търсят лато, но се озовали пред страховитата 40-метрова пропаст и панически избягали навън. Малката пещера Мъгливата е наречена така, заради мъглата, която често забулва входа й.

 

2.Божият мост край село Лиляче - уникално карстово творение
Във варовиците на Врачанската могила, на юг от рида Милин камък в Западния Предбалкан, се е оформил своеобразен карстов район. Той включва много водни пещери, карстови извори, повърхностно и подземно течащи потоци и реки. В южната му част, между селата Лиляче и Чирен, се откроява невероятно скално творение, известно като Божият мост.
Божият мост е остатък от карстова пещера, образувана сравнително близко до земната повърхност от подземния път на Лилячка река. С течение на времето таванът на места се е срутил и се е открила пещерна зала. Частичните останки от тавана образували скалния мост - огромна скална арка, с дължина 125 м, над старото легло на реката.

Оформила се е типична проходна пещера с три входа - единият на североизток, а двата - на югозапад. В най-тясната част силно намалелите води на реката образуват езерце с непостоянни граници. Във вътрешността на скалния мост са оформени различни пещерни образувания - скани колони, кубета, ниши и кухини по стените, в които гнездят бухали, кукумявки, скални гълъби, прилепи и др.

Едно от първите описания на Божия мост принадлежи на чешките учени - братята Херменгилд и Карел Шкорпил, в книгата "Върху карстовите явления в България", издадена през 1895 г. в Прага. През 1964 г. Божият мост е обявен за природна забележителност. Този красаив природен феномен е лесно достъпен през всички сезони, но все още рядко се посещва от любителите на природата.

В древността Божият мост е използван като естествен мост, затова свидетелстват и останките от антична и средновековна крепост, намиращи се непосредствено в единия му край. В миналото хората възприемали скалния мост като божие творение, оттогава останало и името Божият мост.

3.Разбоишки манастир "Св.Троица" край Годеч
В края на 12 в. на път за Йерусалим в пещерите около манастира отседнал св.Сава. Прекарал там 40 дни по време на Великите пости. Говори се, че оттогава мястото е свято и от скалите извира целебна вода.

Най-вероятно още по времето на Първата българска държава в пещерите живеели монаси-отшелници. Постепенно броят им нараснал и се организирали в монашеско общежитие.

Многократно опожаряван и изоставян, манастирът бил възстановен през 1841 г. от една монахиня, една местна жена и двете й дъщери и с помощта на набожни хора от близките села. В началото църквата и манастирските сгради били едни над други по стръмното, но през 1861 г. жилищните и стопанските постройки били преместени на отсрещния бряг на реката. Манастирският двор се запазил непокътнат оттогава.

Манастирът взел дейно участие в национално-освободителните борби. Тук се приютявали Левски и Матей Преображенски. Малката каменна църквица има уникално разположение - намира се в скална ниша. Според народно предание в началото градежът започнал долу, в ниското. Но всяка сутрин майсторите намирали построеното през деня, качено горе на скалите.

Накрая разбрали, че това е божи знак и вдигнали църквата в скалите. За съжаление при обновяването през 1841 г. стенописите от 15-16 в. били покрити с вар. Единствено на западната фасада на църквата са запазени части от "Страшния съд", които поразяват с изключителното майсторство на художника.

 

4.Средновековният град Червен
Средновековният град Червен се споменава в писмените извори още през X в. По време на Второто българско царство бил важно средище след столицата Търновград и резиденция на Червенския митрополит.

Градът възникнал върху останките на мощна ранновизантийска крепост от IV-VI в. Част от старите крепостни съоръжения били включени в средновековните крепостни стени. Те били укрепвани многократно през вековете. Една от кулите устояла всички превратности на времето достигнала до наши дни сравнително добре запазена.

При археологическите разкопки са проучени значителна част от укрепеното пространство, включително цитаделата. Част от водоснабдителната система представлявала таен покрит ходник със стълби, който се спускал от цитаделата към реката.
Досега на територията на Червен са разкрити 11 църкви, различни по големина и архитектурен план, 6 от тях са в цитаделата.

Митрополитската църква била построена от дялани камъни и тухли на декоративни редове. Стените й били разчленени от декоративни ниши с различна дълбочина, засводени в горната си част. В сводовете майсторите вграждали декоративни керамични чашки, покрити с глазура.

Освен обичайните находки - монети, фрагменти от керамика, от железни, медни и бронзови вещи, в Червен са намерени и много части от надписи на кирилица, повечето надгробни. Има части и от ктиторски надписи, а сред тях и един на арменски език. Червен се издигал върху дълго и тясно каменисто плато, което река Черни Лом опасва от три страни. Предполага се, че името на града произхожда от названието на билката червен (очеболец) или от славянското име на месец юни - червен.


5.Глава Панега - вторият по големина карстов извор в България
Глава Панега е вторият по големина карстов извор в България. Намира се на 214 м.н.в. в северното подножие на рида Коритото - в средната част на Предбалкана, край село Златна Панега.
Образуван е от две елипсовидни езера - Горното и Долното, свързани чрез подземен сифон. Особено живописно е Горното езеро, дълго 73 м и широко 22 м. Изворът Глава Панега събира води от карстовия район между Ябланица и село Брестница и от река Вит. Навлезлите под земята води, особено в губилището на река Вит, под село Гложене, минават подземно под село Брестница и извират в Глава Панега.

Така формират многоводната река Панега, десен приток на река Искър. Ето как чрез подземната карстова система най-дългата българска река си "открадва" води от река Вит. Подземният път на водата е дълъг 12 км. Оцветени в губилището на Вит, водите излизат от извора след 11-12 дни.

 

Очаквайте част втора!

 

Източник:nasamnatam.com

Copyright © 2014-2015 novini.cc.

Горе Версия за PC